Новини

Интервю с инж. Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното.
 
Г-н Коев, Вие споделихте една интересна статистика, че почти 50% от българските винени предприятия вече са с чуждестранно участие. Как оценявате тази тенденция – притеснително ли е или е повод за радост?

В България работят 365 винарски предприятия, от които 151 имат частично или изцяло чуждестранно участие. Това са инвеститори от държави с богати винени традиции – Франция, Испания, Италия, Съединените щати, Нова Зеландия. Те внасят опит и практика, които оказват положително влияние върху развитието на лозарството и винопроизводството у нас.
В регионите присъствието на чуждестранните инвеститори прави силно впечатление и вдъхновява местните производители, които виждат, че моделът им на работа е успешен. Това е добър пример, а облекченият административен режим за създаване на лозови насаждения и винопроизводство допълнително улеснява инвестициите.
Разбира се, би било добре да има повече български винопроизводители, но в рамките на обединена Европа присъствието на чуждестранни инвеститори е неизбежно. Все пак конкуренцията ражда по-добро.

По отношение на европейски програми – как българските производители се възползват от тях?

Всички допълнителни мерки за лозарството и винопроизводството са добре дошли, независимо дали са кризисни или целят насърчаване на сектора. Например, мярката за изкореняване на лозови насаждения ще има кандидати и в България, но това не е притеснително, защото броят на тези, които искат да засадят нови лозови масиви, е многократно по-голям.
След Ковид се наблюдава обновяване на поколението, занимаващо се с лозарство – 67% от заетите са до 50 години, което е изключително показателно. Социалните мрежи също подпомагат както производството, така и реализацията на продуктите. Новият облик на сектора и пакетът от мерки, особено свързан с винения туризъм, ще помогнат на българското винопроизводство да премине без големи сътресения през настоящата световна криза.

Предвидени ли са финансови средства за развитие на винения туризъм?

Конкретните средства все още не са окончателно определени. След като програмите бъдат финално приети, ще стане ясно какви подпомагания ще се предлагат по различните интервенции.

Италианските и френските вина са сериозна конкуренция. Може ли развитието на безалкохолните вина да помогне на българските производители да се наложат на европейския пазар?

Възможностите за безалкохолни и нискоалкохолни вина отварят нов пазар и обхващат по-широка потребителска група. Българските производители разполагат с високо подготвени кадри, например от Университета по хранителни технологии в Пловдив, и модерни съоръжения. Това ще им позволи бързо да внедрят новите технологии и да добавят стойност към продуктите си.

Как споразуменията с МЕРКОСУР, Австралия и Индия ще повлияят на винения сектор?

Не мога да коментирам целия селскостопански сектор, но за виното ситуацията е спокойна. До момента вносът от МЕРКОСУР е минимален и не застрашава българските производители. Дори да се утрои, няма да доведе до сериозни сътресения на пазара.

Споменахте, че консумацията на вино на българския пазар е около 120 млн. литра годишно.

Да, през последните 14 години консумацията се движи между 110 и 120 млн. литра, включително от българи, чужденци и туристи. Тук не включваме домашното производство.


Как климатичните промени влияят върху лозарството и агротехническите срокове?

Българските сортове – Мавруд, Гъмза, Мелник 5, Димят, са устойчиви на засушаване, измръзване и болести, защото са адаптирани към нашите земи. Напояването е ключово, а европейските програми финансират изграждането на капково напояване.

Наблюдаваме съществени промени в агротехническите срокове – през 2023 г. гроздоберът започна още в края на юли, а не след 10 септември, както е било традиционно. Интересно е, че белите и червените сортове зреят почти едновременно.

Интервю на Велина Велинова